Всъщност в последно време наистина се разбивам, щъкам наляво-надясно, запознах се с много нови хорица,който адски много ме кефът и за в бъдеще искам да станем приятели,а не просто познати.По настоящем приятели…. броят се на пръстите на едната ми ръка, а просто познати-хиляди!

Та, за моята разходка, която от доста време исках да направя, е, случи се! Ура! Бях на една хижа близо до Сопот на име “Незабравка” и наистина се оказа незабравима Имах нужда малко да се разкарам от Благоевград.И така, тръгнах.Може би трябва да кажа, че преди да си хвана автобуса бях на едно изпращане на един човек,който вече ми липсва, а едва от 9 дни не съм го виждала!Да,липсва ми и ми е гадно,че каза, че ще се обади преди да замине, а не го направи. Та тоз човек… ми написа “…no matter how you feel, the show must go on….” И така всичко продължи, аз по един път,а той по друг….ГаднУ!
Та да се върна на хижата… след като пътувахме близо 10 часа най-накрая пристигнахме смазани от път и умрели от студ, а някои умиращи за сън. Но плановете ми (да се наспя и да си отпочина) се провалиха. Като се направиха едни маси, едни чудесии,едни мезета,едни ракии и забравих, че ми се спи Започнаха и да пристигат някой познати и други не чак толкова познати хорица,които си мечтаеха за същото като мен. Първата вечер доста усилено се борихме с бутилките и храната,на която представителите  бяха в големи количества лионска наденица и кренвирши  :)  Е не успяхме да се преборим вечерта,но знаехме, че на другия ден идва подкрепление А на следващия ден, още по-големи маси и чудесии, а времето, “времето беше много пивко!”

….следва продължение