Еми, освен да пожелая весело изкарване на Коледа и Нова година, друго не знам…Да сте ми живи и здрави,другото само ще се случи!

Защо хората се женят? Защо като си с един човек дълго време и всички почват да питат: “Е, хайде, няма ли да се жените и вие?”….Ми,ако не ми се жени,а просто искам да съм с даден човек ей така? К’о правим тогаз?Ми ако не се получи? Защо трябва да даваш пари за сватба като после ще трябва да даваш и за развод?! Ако съм с един човек и се обичаме,защо ми е едно тъпо листче хартийка … след това повече ли ще го обичам? Една вечер преди около месец и половина едни приятели на чашка казаха:”Ми….ние ще се женим! Канени са всички!”…..Е това не го вярвах,но… тази вечер бях на сватбата им! Странно, но и другата седмица пак съм на сватба Еми, няма лошо,кат’ се обичат нека да се вземат,аз пък обичам да ходя по сватби и да хапвам торта! Обикновено като е топло хората пощуряват и правят глупости,но явно като е и студено същото се получава. Ще ми се някой да ми каже по добра причина за сватбите, освен, че родителите настояват……….

Всъщност в последно време наистина се разбивам, щъкам наляво-надясно, запознах се с много нови хорица,който адски много ме кефът и за в бъдеще искам да станем приятели,а не просто познати.По настоящем приятели…. броят се на пръстите на едната ми ръка, а просто познати-хиляди!

Та, за моята разходка, която от доста време исках да направя, е, случи се! Ура! Бях на една хижа близо до Сопот на име “Незабравка” и наистина се оказа незабравима Имах нужда малко да се разкарам от Благоевград.И така, тръгнах.Може би трябва да кажа, че преди да си хвана автобуса бях на едно изпращане на един човек,който вече ми липсва, а едва от 9 дни не съм го виждала!Да,липсва ми и ми е гадно,че каза, че ще се обади преди да замине, а не го направи. Та тоз човек… ми написа “…no matter how you feel, the show must go on….” И така всичко продължи, аз по един път,а той по друг….ГаднУ!
Та да се върна на хижата… след като пътувахме близо 10 часа най-накрая пристигнахме смазани от път и умрели от студ, а някои умиращи за сън. Но плановете ми (да се наспя и да си отпочина) се провалиха. Като се направиха едни маси, едни чудесии,едни мезета,едни ракии и забравих, че ми се спи Започнаха и да пристигат някой познати и други не чак толкова познати хорица,които си мечтаеха за същото като мен. Първата вечер доста усилено се борихме с бутилките и храната,на която представителите  бяха в големи количества лионска наденица и кренвирши  :)  Е не успяхме да се преборим вечерта,но знаехме, че на другия ден идва подкрепление А на следващия ден, още по-големи маси и чудесии, а времето, “времето беше много пивко!”

….следва продължение

Ако все още някой се чуди защо не пиша, то е, защото не съм си у дома, т.е. в Благоевград съм. Там все още нямам Интернет, а както е тръгнало няма и да имам. Единствения начин да ме откриете е по Жи-Си-Е-Мъ Е, това май вече си го знаете Някой ден, някой хубав ден , ще си оправя сайтчето и ще кача мнооооого снимчици (е когато ми ги пратят де) и така всички ще са доволни, но до тогава има време….. Така, това е! Отивам да си събера багажа,че пак заминавам за неизвестно време

тук ще пиша все интересни нещица (поне за мен интересни) като например ревюта и изложби,в който съм участвала,но и това няма да е сега